Целта на ездата по корда е ездачът да се отпусне и обезстраши, да добие вяра в себе си и в коня. Да се изработи у него правилен, здрав и еластичен седеж, от който да се изходи по-нататък за изработване на останалите видове седежи.
Характерни особености на правилния основен седеж. Под понятието „седеж” се разбира положението, което тялото на ездача заема в седлото по време на езда, позволяващо спазването на закономерностите за получаване на единство на движенията на коня и ездача.
Отделните части на тялото на ездача не трябва да бъдат натегнати, а да спазват своята еластичност и отпуснатост. Това положение прави ездача по-възприемчив при обучението по езда. Еластичността и отпуснатостта на частите на тялото на ездача му дават възможност по-леко да се развие у него усетът към движенията на коня, да седи в седлото здраво и сигурно и правилно да прилага помощите за управление. При такъв седеж умората както в ездача, така и в коня е по-малка.
Правилният основен седеж се изразява в изправеното вертикално положение на горната част на тялото, седалището е опряно плътно в седлото на двете си седалищни кости, на четала и бедрата до коленете. Коленете и прасците на краката са долепени до седлото (затворени). Горната част на кръста нагоре е подвижна, а долната, от кръста до коленете, е полуподвижна. Главата на ездача при езда е изправена, брадата е прибрана, погледът на височината очите. Гърдите и кръстът са издадени напред, а раменете са разтворени. Шенкелите са свободно отпуснати, допрени до страните на коня малко зад опаса. Отвесът, спуснат от коляното, да минава през върха на ботуша.
