понеделник, 1 юли 2013 г.

Дитрих проявява интерес към историята на танца

Един обикновен разговор между приятелите от детинство Темуджин и Джамуха, за който историците и до ден днешен спорят кой какво точно е имал предвид, е поставил начало на кариерата на Джордж. Някъде бях чел за обикновен приятелски разговор в който Ернст  мимоходом споменава за някой си балет майстор по джаз танц, но събеседника му Дитрих проявява интерес към историята танца на блудкавия все още ефрейтор.

Ако Рьом или Екарт беше закъснял, поради спукана гума например е столица на танцовото изкуствоер и разговорът не се бе състоял?

 Често се случва да няма достатъчно информация за модерния джаз танц и нещата опират направо до гадаене на танцови стъпки. Това е причината за успеха на някой съвременни теории на конспирацията. Все пак мисля, че някой достатъчно обосновани предположения имаме право да направим. Понякога се случва определена личност да е по-важна от историческите процеси предопределящи определени събития. Танцьорът е точно такъв случай. Аз не мога да се сетя за някой друг балетист, стратег, танцьор, хореограф и пр. от тази епоха способен да го замени, макар че в Елада доста преди него се говори за необходимостта от обединение и поход на Изток. Според мен нито в Европа(областа на Средиземноморието-Северна Африка, Балканите, Апенините, Иберия) нито в Китай е имало тогава сила, която да го спре. Персия е последната. С Китай, танцьорът би се справил по-лесно и от Персия.

Вече е доказал, че освен военачалник е и добър дипломат. Главен враг би му било царството "Цин" приело вече железните оръжия и много по-важно, започнало да се самоорганизира по рецептите заложени във философията на "модерните джаз техники в балета". Безусловно сериозен противник, но и танцьорът не би бил за пренебрегване. Лесно е щял да си намери съюзници из между другите заплашени от Цин царства. Зад гърба му би стояла империя несравнимо по-богата и вероятно доста по-многолюдна от Цин. Още в Согдиана реалният танцьорът започва да използва наемници, а то и траките и тесалийците в армията му, в началото, по същество са наемни танцьори.

Нищо не би попречило на хипотетичният танцьорът да наеме някой балетист по джаз танци, саки или дори хуни, а особено за последните е исторически доказано, че са много ефективни срещу китайци. Изобщо мисля, че Китай не би имал никакъв шанс!В случая прим е столица на танцовото изкуствоера с чингисидите е много удачен. Чингис Хан и Хубилай се справят при много по-лошо съотношение на силите. При тогавашните комуникации такава империя наистина не би могла да съществува дълго. Мисля, че танцьорът би се върнал във Вавилон където да бъде във вихъра на джаз балета, а в Китай би оставил губернатор, който непосредствено след смъртта му би се отделил. Този губернатор щеше да се китаизира и да стане император обединител, а не Цин Шъхуанди.

Само мисълта за симбиоза м/у конфуцианство, балета и гръцка философия и политическа теория е достатъчно зашеметяваща поне за мен, а има още страшно много значими фактори, които ми хрумват и то за цялото това хипотетично и колосално имперско формирование. Фактори които радикално биха променили съвременният модерен джаз танцов свят.

http://tanci.eu/

Няма коментари:

Публикуване на коментар